Отдавна не съм писала. Толкова бързо минава времето - завърта те ежедневието и не усещаш миговете как отлитат.
Децата растат и си искат своето - обръщаш им внимание. После на ред е половинката - и на нея подобаващо внимание. И когато останеш насаме с мислите си, вече си толкова изморена... Емоции, стрес, повтарящо се ежедневие... Всеки ден реалността те смачква малко по малко! Това е БГ реалността. А дали навън ще е по-различна?! Едва ли. Но знае ли човек.
Утрешният ден ще е по-различен :) Казвам си го като мантра, тайно надявайки се да се случи.
И все пак утре е нов ден с нов късмет. За мен. И за вас :)