МИСЛИ ПОЗИТИВНО!

img src: shutterstock.com

Колко често сме чували тези думи: Мисли позитивно! Доброто ще ти се върне!

Не вярвате ли?! Не Ви се е случвало ли?!

А може би просто не сте обръщали внимание на добрите помисли. Времето все не стига. Не остава и секунда да спреш и да си помислиш за нещо добро.

А това, че добрите мисли помагат е вярно. Не вярвате ли?! Сега ще Ви дам нагледни примери.

През последните месеци открих случайно един форум. Цветарски. (Нали съм си любител-градинар, трябваше да се образовам J ) Та в този форум – www.flowersnet.info, освен много инфо за цветята има и специална тема – да изпратим положителна енергия и добри мисли на нуждаещите се. Всеки може да поиска останалите да го подкрепят, дори и само виртуално, да помислят за малко в положителна насока, да пожелаят желанието му да се сбъдне. Всеки в определен момент се нуждае от малко подкрепа. А уверявам Ви в този сайт подкрепата е голяма. Няма да правя реклама на този форум, макар той да си заслужава ;), просто от там ще представя истински истории.

История 1: Дама помоли да стискаме палци и да изпратим положителна енергия на дъщеря й, която трябва да се яви на интервю за работа. Резултатът – чакаме да разберем дали момичето е назначено, но знаем, че е направила отлично впечатление измежду 90 кандидата и по време на препитването се е чувствала много спокойна.

История 2: Друга дама искаше да се помолим за нейна приятелка, на която й предстоеше тежка и много сериозна операция. Сега знаем, че всичко е минало много добре и стискаме палци възстановяването да е бързо.

История 3: Моето желание – да развия проекта си с преводите. Успях със сайта си, направих си страница  в социална мрежа. Продължавам да упорствам и знам, че позитивната енергия на хората ще тласне проекта ми напред. Аз ще дам нужното, но и малко добри пожелания няма да са ми излишни.

img src: missyd.com

Сигурна съм, че има и още истории с добър край. В които добрите мисли на хората са участвали. Сигурна съм и във факта, че доброто води след себе си добро. Така както усмивката предизвиква останалите да ти отвърнат също с усмивка. Това съм го прилага многократно. А Вие прилагате ли го? Помислихте ли си нещо позитивно днес?!

ТЕЖКИ ТАЙНИ

img src: www.shutterstock.com

Има тайни и тайни. Едните можеш да разкажеш след време, но за другите  нямаш това право. Чувстваш се длъжен да ги къташ в душата си. Те натежават като окови и единствения изход, за да се спасиш, е да бягаш. Бързо. Само така имаш шанс да продължиш напред.

Спомняш ли си онези дни преди години? Когато можех да говоря с теб. Когато не се криеше зад стените, обгърнали душата ти. Когато беше открита и спокойна. Когато не знаеше толкова много тайни. 

Преди говорихме. Общувахме. Много. Имахме толкова много общи теми. Работният ден минаваше бързо и неусетно... Споделяхме много, съветвахме се една друга, скачахме от тема в тема, но това ни забавляваше J Беше удоволствие да се работи с теб.

И тогава аз излязох по майчинство. Беше ми мъчно да се разделим. Толкова бях свикнала с теб. Заредиха се заместничка след заместничка – да поемат работата и да не те оставят сама в офиса. Хубави момичета, сериозни и отговорни, беше ти добре и с тях.

За съжаление едно лято остана сама. Наложи се. Кризата удари и нас. Нямаше много работа и не беше нужно аз да съм на линия.

Това те промени, нали?!

img src: www.etsy.com

Върнах се отново. Но вече не беше същото. Ти вече беше с променено положение и позиция. Това ти даде достъп до много тайни. Тайни, които прекършиха общителността ти. Тайните, научени без да искаш, те тормозеха. Товареха те. Вече беше превила рамене под тежестта им. Не ги искаше, но не можеше да избягаш от тях. Беше станала по необходимост душеприказчик на неподходящ човек. Бяха ти споделени много истини, които по-добре да не беше научавала. Бяха ти разкрити много мисли и действия, които показваха лошотията на хората. Беше се обградила с толкова много стени. Говореше само за чрезвичайните неща. Не общувахме както едно време. Беше станала пестелива на думи. Денят минаваше вече толкова бавно. От  8 до 5 часовете се нижеха по-бавно и от пътнически влак.

Сега успя да избягаш от тези окови. Тотално промени нещата. Отскубна се от нежелания товар. Сега ще бъде различно.

Пак сме разделени. Ти се спаси. Остава да сторя същото и аз.

НОВО или ВТОРА УПОТРЕБА

img src: www.shutterstock.com

Като всяка жена и аз съм суетна J Искам да изглеждам перфектно и в крак с последните модни тенденции. Това, разбира се, е свързано с финансови средства. Много често се налага да разполагаме с много финанси, за да постигнем това.

И тук стигаме  до въпроса как да ограничим разхищението в тези дни на криза? Как да сме модерни и да  не харчим много средства. Като намалим покупките?! Като избираме по-евтини стоки, които не са маркови?! Да, но нали често евтиното излиза по-скъпо.

Така че може да си купим маркова стока, но по-рядко.

Другият вариант, който се дискутира напоследък, е закупуването на стоки втора употреба. Не, не си мислете, че става дума за парцали. Разхождайки се по тези магазини може да откриете невероятни неща. Стоки, които дори са с етикетите.

Най-най-добрият вариант е да имате добра позната, която е собственик на такъв магазин или поне работи в него. Така ще бъдете осведомени винаги, когато се получава нова стока. Ще имате право на избор. Ще Ви запазват най-хубавите и красиви дрехи. Макар че вече не става дума само за дрехи. Може да си намерите и стоки за бита, домакински прибори, уреди и т.н. Просто трябва да  сте на точното място в точното време.

Ще имате нещо, което ще е уникално, ще е на по-високо качество от предлаганите тук по магазините и ще е на по-ниска цена. Недостатък е факта, че някой го е ползвал преди Вас. В повечето случаи. Но някои от артикулите са толкова добре запазени, че не си личи дали са ползвани или не, обличани или не.

img src: www.shutterstock.com

За тези, които нямат афинитет към стоките втора употреба остава разходката по магазините и оставянето на “една бала” пари в тях. И аз обичам да обикалям по магазините. Типично по женски J Но аз вече само гледам. Поради един прост факт - при мен се наблюдава явлението “професионална деформация”. Аз знам къде по дрехата да гледам и мога да видя скритите дефекти. Така че за мен вече не е рентабилно да плащам много за по-ниско качество.

Всеки преценява какво и откъде ще си купи. Просто трябва “малко” време за една женска обиколка по магазините. Така че грабвайте дружките и на разходка по магазините. Пък няма да казваме, ако си купим нещо втора употреба J

ПРОФЕСИЯ: МАЙКА

img src: elliacommunications.com

Толкова е прекрасно чувството да станеш родител :) Да гушнеш едно малко вързопче, да усетиш мириса на чистата бебешка кожа, да докосваш малките пръстчета, да целуваш крехките ръчички... Неземно е. Препоръчвам с две ръце да се опита.

Но не трябва и да се прекалява. Да не забравяме, че и родителите са хора и имат нужда от време за себе си.

Майките често отдадени на децата, забравяме този общоизвестен факт. А е важно! Важно е да се отдалечим поне за малко, да поемем глътка свеж въздух, да се огледаме. Да се отърсим от ежеминутните грижи за нашите наследници и да изпием чаша кафе без наоколо да има ревящи бебета.

Колко познато ми звучи. Бях отдадена майка. И все още съм. Ще направя всичко за децата си. Предполагам, всяка майка ще каже същото J

Но сега отделям и време за себе си. Трябва да си заредя батериите, за да мога да съм пълноценна за децата си. Трябва и те да си починат от мен. Искам да сваля стреса от плещите си и да не го прехвърлям върху тях.

img src: dreamstime.com

Позната ли ви е другата страна на медала – професия: майка на децата си?! Другата крайност. Когато не можеш да дишаш без малките хлапета, когато постоянно, ежесекундно трябва да знаеш къде са, какво правят, какво мислят. Когато в желанието да се представиш като супер майка, задушаваш развитието на малчуганите.  Когато искаш постоянно да стоят до “полата ти”, да те следват безропотно и безгласно, да искат разрешение за всяка мисъл и постъпка. Когато се оплиташ като плевел около тях и не им даваш да дишат. Страшно е. Но има такива майки. Които не приемат, че децата растат и малко по малко се откъсват от нас. Мъчно е. И на мен ми е мъчно, че понякога не искат да се гушват в мен, не искат да ме целуват... Но е нормално. Хлапетата порастват – малко по малко заприличват на нас, възрастните, и започват да крият мислите и  чувствата си.

Обичам децата си. Искам да ги гледам как растат. Знам, че един ден ще отлетят от семейното гнездо. Неминуемо е!

Но аз искам да им дам крила. Няма да ги спирам. Аз ще бъда зад тях. Подкрепа и опора.

Шанс

 

img src: http://favimages.com

Малшанс ли е? Или просто липса на късмет? Или право на избор?

Защо не получаваме това, което желаем? Веднага, на момента.

Търся шанс за изява. Не стоя на едно място.

Искам да постигна повече.

Искам ново предизвикателство.

Искам развитие.

Искам повече пари. Кой ли не иска, нали?! Не ме приемайте за алчна! Не, не съм! Искам толкова финанси, че да ми стигат за нормален живот в провинциален град. Добруването на децата е на първо място. Изпълнението на техните желания е необходимо.

Затова искам повече пари. Но не срещу мързел. Срещу работа. Знам, че мога.

Отказваме предложения в очакване на най-доброто. Но дали чакайки няма да пропуснем златния шанс. Дали няма да изпуснем птиченцето на късмета.

Не знаем предварително. След време ще се обърнем назад и ще въздъхнем. С въздишка на облекчение или на съжаление за взетото решение.

Пресен пример – След няколко интервюта за ново работно място, ме извикаха на среща и ми съобщиха финансовите условия, които ще ми бъдат предложени. Бе ми дадено време да помисля над чутото. Трябваше да претегля плюсовете и минусите. Трябваше да направя избор. Трябваше да взема решение.

След дълго обмисляне реших да не сменям местоработата си. Просто първоначално предложените пари не ме устройват. Не и когато идва зима. Когато сме на старта на учебната година. Когато без предупреждение спрях да получавам и едни допълнителни доходи.

img src: http://favimages.com

Получих шанс и прецених, че това не е златното яйце. Ще попитате дали няма да се променят финансите за в бъдеще. Ще бъдете прави. Сигурно ще се променят. Сигурно ще бъдат отгоре, но не с много.

Получих шанс. Отказах. Чаках резултат и от друго интервю. С по-добри финансови перспективи. Но решиха, че аз не съм подходяща. Не се обадиха. Не получих шанса, който би ме устройвал повече.

Сега съм в търсене на нови предизвикателства. Знам, че чудото ще се случи. Защото го търся. Защото не съм статична. Защото побутвам съдбата.

И тя ще ми се отблагодари. Ще ми даде шанса, който заслужавам.  

Ах, тези пари

Бясна съм!!!  Държи ме още от вчера. Здраво!!!
Предложиха ми нова възможност за развитие. А аз отказах. Заради парите.
Бях одобрена за ново работно място. Централно разположение на офиса, по-добро работно време, осигуровки изцяло на светло, модерна сграда, екип от ентусиазирани и работещи млади хора.
Неща, които сега ми липсват.
Сега съм в края на града, с необходимо време за пътуване, което удължава продължителността на работния ми ден. С колеги, които предпочитат да се оплюват вместо да работят, с не толкова модерна сграда. Това ме тормози най-много - отрицателната енергия, която е обхванала всички. Не се вижда светлината в тунела от толкова много мрак!
А аз отказах. Заради по-малкото пари. В настоящият момент не мога да си позволя да получавам по-малко - всяка стотинка ми е необходима. Предполагам, мнозина от вас ще ме разберат. Останалите не. Всеки гледа според според себе си и преценява кое е най-добро.
Да говоря и пиша за пари не желая. Ще дъвча многократно писани неща. Ще повторя нечии думи. Няма да прочетете нищо ново.
Направих избор. Надявам се да е правилен. Само бъдещето ще покаже дали е така. Не си мислете, че съм се оставила и аха, да ме погълне черната дупка. Не, не! Винаги трябва да има и още нещо. Имам и други неща предвид. Движа и други проекти. Имам една мечта, която искам да осъществя - http://donchevas.blogspot.com/2012/08/project-translations.html
Знам, че ще стане. Щом го искам толкова, значи ще успея. Стискайте ми палци.

Лято е

Лято е... Най-топлият период от годината.
Когато искаш почивка и нямаш огромно желание за работа.
Когато слагаш шарените дрехи в желанието да си цветен и слънчев.
Когато хормоните те нападат и мислиш за хубави емоции.
Когато слънцето препича и ти се причува шепота на морските вълни.
Когато искаш да избягаш от този унил град и да влееш малко живец в кръвта.
Когато....
Мога да изброя много Когато... Но само ще си говоря, пардон пиша, и ще пълня страницата ;)
Лятото е любимия ми сезон от годината, защото е слънчево, весело, шарено, топло. Денят е дълъг и не трябва да се затварям вкъщи. Хората стават по-усмихнати и добри.
Днес на фокус е лятото, отпуската, почивката.  Желанието да се махнеш от сивотата по най-бързия начин. Искам веднъж да мога цяло лято да бъда на морето. Да се припичам на плажа, да обикалям брега и вълните да заливат краката ми, да събирам миди и рапани.  Да не забравя и посещенията на заведенията - на бира и цаца, разбира се. А вечер, ах, вечер е прекрасно на брега. Луната, отразяваща се в морската повърхност. Тихият шепот на вълните. Прегръдката на любим човек. Докосването на все още топлия пясък. Стъпките по брега.

Ех, лято... Любимо, чакано лято. Толкова те чакам, а толкова бързо си тръгваш. Оставяш ми тъгата по топлите си ласки, спомените от горещите вечери, въздишките в нощта...
Нямам друг избор - пак ще те чакам. С нови надежди. За още по-прекрасни месеци.

Happy anniversary

Am I happy woman? This question bothers me today. Why today?

Because it is our 7-th anniversary. 7 years married. Uau. It was like twinkle.

And strike a balance. Beloved woman, with 2 boys and great husband.

I love them all. My children are my treasure. They are most important thing in the hall world.

My husband and I? Don’t think always is like in fairy tale. Sometimes I don’t wear my pink glasses. Sometimes there are disputes. Sometimes is always perfect.

But one thing likes me at most. This is sex for make it up. Have you tried? Still not?

I recommend it. You’ll never forget it.

About sex for make it up I’m gonna talk in my next post.

Now more important for me is the anniversary. I wish to love each other for years, to give the children all our love and to make them happy.

I just wanna to be alive to see my family grow.  And to become happier.  

Проект: Преводи / Project: Translations

Най-накрая успях. Вече имам сайт. Сайт, който да ме представя в професионално отношение пред света.
Ето го: http://donchevas.webs.com/
Отдавна исках да го създам, исках да се занимавам професионално с преводи, да работя нещо толкова интересно и динамично.
Исках да превърна времето в Интернет в пари.
Логично бе да стигна и до идеята за сайт - знам езици, значи мога да бъда полезна на околните с това.
Искам да работя, мога да работя, съвестна и отговорна съм. Отдавам се със страст на това, с което съм се захванала. За мен е важно да се получи отличен краен резултат.
Тръгвам с много хъс, ентусиазъм и решителност. Надявам се да вървя само напред и нагоре.

Ще бъда благодарна за коментарите Ви. Разгледайте сайта, споделете го и ми кажете какво Ви харесва и какво не в него.

PS: This is my new project: http://donchevas.webs.com/
I make translations from English and German into Bulgarian.
Please take a look over the site. Share it with your friends. Let me know what likes you. 
Best regards.

Олимп и България

• Снимка: Getty Images/Gulliver photo ©

Тази година не следя плътно Олимпиадата в Лондон. Опитвам се да съм в час главно с българското присъствие там. Дали с медал или без, важно е присъствието на нашите спортисти на този форум. Стигнали до това състезание с много упорит труд, лишения, контузии. Не всеки би нарушил личното си спокойствие и би се втурнал напред в постигането на успех. Успех, който не зависи само от опита и таланта. Зависещ от много странични фактори като например колко голяма е държавата ти и какви позиции имат представителите ни  в комисиите.

Част от спортистите на България стартираха участието си на тази Олимпиада възстановени след контузии, с недостатъчно време за подготовка.  Други бяха напълно подготвени, но прекалената амбиция им изигра лоша шега. Или просто съдиите предварително бяха решили на кога ще дадат медалите.

Няма смисъл да се вайкаме. Да определяме нашите спортисти за неуспели и да пишем против тях. Защо никой не се поставя на тяхно място?! Защо виждаме само и единствено факта, че не са донесли нужния медал?! Защо казваме:“Те толкова си могат“. Не е вярно. Щом са на Олимпиада, значи могат много повече. Доказвали са го преди, ще го доказват и след това. Не оценяваме страничните фактори. Фактори, които не ни позволяват да получим това, което заслужаваме.

Най-доброто, което можем да направим, е да се поклоним и да кажем едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички, състезавали се на този форум за българския флаг. Положили неимоверни усилия да донесат медали на България.  Всички заслужават аплодисменти. Да ги подкрепим, а не да ги оплюваме. Животът продължава. Пак ще има Олимпиада. Пак ще има състезания и медали. И следващият път резултата ще е в наша полза.  

П.П. Горе-изложеното е лично мнение на авторката и не обвързва никого с това. 

За човешката злоба и думите

Злобни сме, ама много сме злобни. Когато не стане както искаме, когато се налага да чакаме, когато някой ни изпревари... Възмути ме следната случка, в която бях неволен участник:
Преди ден посетих кабинета на педиатърката по повод една бележка. Обичайно пред кабинета имаше хора - болни или вече оздравяващи, с деца или пък без, но всички чакащи реда си. Необичайно сестрата липсваше - нормално, август е, жената има нужда от отпуска. Същото важи и за докторката ни :)
Лош късмет, че педиатърката бе сама. Пациентката вътре в кабинета се забави, което породи коментари по неин адрес:  "Ееее, уж влезе само за една бележка", "Нали беше само за малко, пък колко време се бави". След това минаха на коментари за младото поколение, колко било неучтиво, как нямали срам и колко било страшно сега - не като едно време да има уважение. Да, затова че нямаме уважение един към друг бяха прави. Да, понякога младите нямат срам, но сега живота ще те погълне ако изпиташ и капчица  срам.
Младото момиче най-накрая излезе от кабинета с думите: "Представете си, принтера се развали.."  Никой не й обърна внимание. Докторката също излезе за момент.
Вече бях решила поради липсата на време да попитам кога ще бъде удобно да отида пак. Е, попитах и ме поканиха в кабинета да ми напишат бележката. Пак попитах, за да не бавя хората кога да дойда, но докторката вече пишеше имената...

Е тук нервите на една от многото не издържаха.  Коментарите за невъзпитаното младо поколение се възобновиха на висок глас и много по-груби от преди. Това, че влизам само да попитам, не бе отчетено като факт. Излязох след минута и казах :"Нали казах, че няма да се бавя?!" И тази същата дама като започна:" Аз съм с малко дете. От час и половина чакам, все някой се прережда." Ами, госпожо, затова има запазване на час. Ако пък нямате час, някой от по-големите да Ви беше пуснал напред, а не само да гледат отстрани и да цъкат с език. Опитах културно да обясня, че и аз имам деца. Уви, не можах да си завърша фразата.
Нямаше смисъл да убеждавам мнозинството в правотата си и че просто исках да попитам кога да отида пак.
Нямаше смисъл, защото злобата беше избуяла в очите на хората и само оплюването на другите щеше да ги успокои.
Можем много да говорим зад гърба на хората. Все другите да са криви и грешни, а ние да сме прави.
Народът правилно го е казал: "Виждаме треската в очите на другите, а не виждаме гредата в нашите собствени."

Мотивация - защо?

Всеки ден ми се налага да избирам - да или не, това да го направя или не. Кое е най-доброто за мен? На всеки му се налага да прави избор, дори и за да избере какъв шоколад да си купи например :)
От известно време търся нови предизвикателства. Нещо ново, нещо интересно, нещо различно. Искам бягство от ежедневието. Аз търся, но мен май не ме търсят. И ето тук идва момента с мотивацията. Най-вече само-мотивацията. Да не се отказваш от мечтите. Да имаш волята да ги преследваш.
Искам ново поле за изява - знам какво искам, полагам усилия да го постигна. НО... Нали знаете, че винаги има по едно НО. До момента в резултат на моите търсения все още не се е получил желания резултат. Малко по-малко започвам да се питам заслужава ли си? Трябва ли да продължавам да се мъча?! Защо не се откажа - нали ще е по-лесно?!
Да, знам, че си заслужава, защото ще има повече плюсове отколкото минуси. Знам, че няма място за отказване. Знам, че съм на прав път. Способна съм. Знам, че мога. Ще успея. Няма да се отказвам. Това си го повтарям като мантра всеки ден.

Трябва да се мотивирам, за да вървя напред и да се развивам. Не искам застой. Не желая цял живот да се пускам по инерция. Не желая да пропилявам дните си безцелно.
Ето за тази мотивация си мисля напоследък. Че няма по-силно от собственото съзнание, от собствените мисли.
Знам, че мога. Ще успея.

А вие как се мотивирате, за да продължите напред? 

Духът на цветята

Опитвал ли си да гледаш цветя? Усещал ли си присъствието им около теб?
Аз - да. Започнах отскоро да гледам цветя. Отначало исках да са само зелени, без да цъфтят - все пак с 2 малки деца рискувах да ми оскубят цветенцата на бърза ръка. Малко по-малко интереса ми се прехвърли и към цъфтящите представители на флората.
Обичам да ми е зелено вкъщи. От всички страни да ме гледат малки шарени цветове и да ме радват с невинността си. От време на време си говоря с тях, което ми действа разтоварващо. Да се откъсна поне за момент от злободневните теми и да намеря миг спокойствие.
Цветята ми помогнаха да намеря общ език с колежки, което ме изненада. Не очаквах сред тях да има такива, занимаващи се с отглеждане на цветя.
Регистрирах се в един форум и повярвайте ми, нямам думи да опиша колко добри са хората там. Колко хора в днешни дни биха ти пратили нещо без пари. Колко хора без да те познават биха ти купили и пратили цвете без да те познават. И всичко това заради цветята. Заради нашата любов към тях. Любов, която ни прави по-добри. Няма как да си с лош характер и да гледаш цветя.

Да гледаш цветя означава да получаваш безкористна любов, което е трудно днес. 

А сега накъде?!

Чувстваш ли се често като в постоянен водовъртеж? Ежедневието те увлича и дните минават по-бързо от миг?!
На мен все по-често :) Инерцията ме е завладяла, но искам да й сложа прът в колелата! Знам, че зависи от мен. Само и единствено от мен.
В търсене на ново предизвикателство.
Оглеждайки ситуацията от всеки ъгъл.
А каква може да е тя?! В един средностатистически БГ град - с безработица, безхаберие, липса на възможности за развитие... Затова промяната е наложителна. Тук и сега!!! Ако може - още утре.
Е, налага се да изчакам малко :) Все още търся най-доброто предложение за мен. Все повече се замислям за фрийленс ангажираност. Знам, че е трудно. Знам, че нахлувам в територия с голяма конкуренция. Конкуренция, не толкова с БГ фрийленсъри, а с пакистанци, индийци и т.н. Хора, които имат възможност да вършат работа за без пари.
Не, не искам за себе си това. Искам и знам, че мога да предложа качествена и изпълнена в срок работа. Само трябва да съм търпелива. Само още малко.
Началото е положено. Ще стане - стъпка по стъпка.
Надявам се скоро да имам повече предложения :)
Е, ще споделя...

Отдавна не съм писала. Толкова бързо минава времето - завърта те ежедневието и не усещаш миговете как отлитат.
Децата растат и си искат своето - обръщаш им внимание. После на ред е половинката - и на нея подобаващо внимание. И когато останеш насаме с мислите си, вече си толкова изморена... Емоции, стрес, повтарящо се ежедневие... Всеки ден реалността те смачква малко по малко! Това е БГ реалността. А дали навън ще е по-различна?! Едва ли. Но знае ли човек.
Утрешният ден ще е по-различен :) Казвам си го като мантра, тайно надявайки се да се случи.
И все пак утре е нов ден с нов късмет. За мен. И за вас :)