понеделник, 3 май 2010 г.

Най-накрая успешен БГ сериал

Сетихте ли се, за кой сериал говоря? Точно така - за "Стъклен дом".
В неделя в 8 вечерта съм закована пред телевизора в очакване на поредната порция БГ сериал.
Евала на сценаристите. Нистина гледам нещо, което наподобява холивудски филм. Има напрежение, неизказана любов, подлост, завист, изневяра. И всичко е много премерено, поднесено по изтънчен начин. Всеки епизод е наслада за очите и те увлича все повече и повече. Вече серия от по час и половина не ми стига. Искам още. И ако може да го изгледам целия сериал без прекъсване. Признавам, че избора на Калин Врачански за ролята на Камен е повече от успешен. Елена Петрова за пореден път демонстрира класа. Има много млади актьори, които получават своя шанс. Вярвам, че ще се представят на ниво. Поне до момента показват точно това.
Ще видим как ще се развият събитията по нататък. Дали Камен и Боряна ще се влюбят?! Май натам вървят нещата. Бъдещето ще покаже. Е, и сценарият естествено.

Понеделник вечер - нова седмица

Отново е понеделник, началото на седмицата. Макар за мен седмицата да не започва с понеделник. Просто следват ден след ден докато мине месеца и след него преминава и следващия.
Така е като си имаш бебе вкъщи и не ходиш на работа.
В понеделник вечер отново имам дилема - Биг Брадър или България търси талант. Да гледам скандали, леко порно и тотално изкрейзване или да се наслаждавам на изпълненията на мало и голямо. Доста по-често печелят талантите.
Искат да ме убедят, че това било нормалното българско семейство. Твърдо не съм съгласна с това. Нито моето семейство е такова, нито това на брат ми, нито моите родители са показвали такива взаимоотношения. Чудно, откъде го изровиха това - това не е представителна извадка за едно БГ фемили. Очаквах с огромен интерес старта на Биг Брадър. НО.... очакванията ми не се оправдаха. Видях хора, които изкараха най-лошото в отношенията с партньорите си, за да получат своите звездни мигове. Или това бе начин да решиш каква е твоята посока напред. Не знам. Знам само, че този сезон на Биг Брадър не е моето предаване!

неделя, 2 май 2010 г.

Аламинут спечелиха

"Форт Боаяр" завърши тази вечер. Жалко - много ми харесваше тази игра, особено тази година в изцяло българския й вариант. Спечелиха "Аламинут". Страхотно. Те бяха моите фаворити още от самото начало. И тази вечер екипа на смешното предаване ме накара да се усмихвам и да не спирам да се смея. Както винаги смело напред към целта. Играта на Неве, Маца, Наката и Дачко отново беше на ниво. Преминаха през изпитанията като товарен влак, изгребаха повечето злато и закономерно се поздравиха с крайната победа.
Не отричам, че и отбора на Репортерите се представи достойно. Скока на Генка и начина, по който сграбчи кода, беше просто уникален. Толкова хъс и устрем не се срещат често. Леле, Генч, ако си харесаш някой мъж и го подгониш - тежко му. :))))
Признавам и победата на Боги над Наката в играта с тежестите, стремежа на Марина да се задържи на цилиндрите, катеренето по пилоните в първия двубой....
Но стига толкова разбор. Ако не сте гледали финала тази вечер сте изтървали страшно много. Най-вече изпитанието на Дачко - "Ходещата глава" и думите, с които той го приключи. Типично българско изразяване на чувствата.))))))))))))
Е, оставам с много добри впечатления от френската игра с български привкус за Сезон 2010. Вече ще чакаме предаванията догодина с още по-голямо желание.
P.S. Написаното по-горе е лично мое мнение и не цели да обиди екипите на Аламинут и Репортерите. Ако някой се чувства засегнат, то моля да бъда извинена.

Ден първи - ново начало

Часът наближава 12. Децата спят, мъжът и той. Вече е моето време, времето на мама за себе си.
Тогава, когато съня бяга и прави място на релакса, когато си почиваш търсейки нещо в нета или гледайки телевизия, когато имаш време и за хубава книга.
Ден 1-ви на този блог съвпадна с 1-вия ден на месеца. Нов месец - ново начало. Началото на този блог, който от доста време бе замислен като ново и интересно начинание. Да споделя мислите и чувствата си, усещанията си за света, усмивките си, тъгата си, щастието и мъката. Все обикновени човешки чувства, за които може би забавихме напоследък. На преден план излезе завистта. Толкова дълбоко вкоренена в човека, че направо ме е страх понякога.
Но стига толкова черни мисли.
Време е да се усмихнем. На какво? ще попитате вие. Вин.аги има на какво. Само трябва да го видите. На първия слънчев лъч, нахлул през прозореца Ви рано сутринта, на цевтята в градината Ви, на усмивките на децата Ви и на още толкова много прости и обикновени неща. Дори и на себе си. Застанете пред огледалото. Хайде:)) Застанете пред огледалото и се усмихнете. Точно така. Току-що слънцето Ви погали. Усмихнете се още веднъж. Слънцето вече изгря и засвети и над Вас. Утре пробвайте пак, за да грее слънцето отново.