Мотивация - защо?

Всеки ден ми се налага да избирам - да или не, това да го направя или не. Кое е най-доброто за мен? На всеки му се налага да прави избор, дори и за да избере какъв шоколад да си купи например :)
От известно време търся нови предизвикателства. Нещо ново, нещо интересно, нещо различно. Искам бягство от ежедневието. Аз търся, но мен май не ме търсят. И ето тук идва момента с мотивацията. Най-вече само-мотивацията. Да не се отказваш от мечтите. Да имаш волята да ги преследваш.
Искам ново поле за изява - знам какво искам, полагам усилия да го постигна. НО... Нали знаете, че винаги има по едно НО. До момента в резултат на моите търсения все още не се е получил желания резултат. Малко по-малко започвам да се питам заслужава ли си? Трябва ли да продължавам да се мъча?! Защо не се откажа - нали ще е по-лесно?!
Да, знам, че си заслужава, защото ще има повече плюсове отколкото минуси. Знам, че няма място за отказване. Знам, че съм на прав път. Способна съм. Знам, че мога. Ще успея. Няма да се отказвам. Това си го повтарям като мантра всеки ден.

Трябва да се мотивирам, за да вървя напред и да се развивам. Не искам застой. Не желая цял живот да се пускам по инерция. Не желая да пропилявам дните си безцелно.
Ето за тази мотивация си мисля напоследък. Че няма по-силно от собственото съзнание, от собствените мисли.
Знам, че мога. Ще успея.

А вие как се мотивирате, за да продължите напред? 

Духът на цветята

Опитвал ли си да гледаш цветя? Усещал ли си присъствието им около теб?
Аз - да. Започнах отскоро да гледам цветя. Отначало исках да са само зелени, без да цъфтят - все пак с 2 малки деца рискувах да ми оскубят цветенцата на бърза ръка. Малко по-малко интереса ми се прехвърли и към цъфтящите представители на флората.
Обичам да ми е зелено вкъщи. От всички страни да ме гледат малки шарени цветове и да ме радват с невинността си. От време на време си говоря с тях, което ми действа разтоварващо. Да се откъсна поне за момент от злободневните теми и да намеря миг спокойствие.
Цветята ми помогнаха да намеря общ език с колежки, което ме изненада. Не очаквах сред тях да има такива, занимаващи се с отглеждане на цветя.
Регистрирах се в един форум и повярвайте ми, нямам думи да опиша колко добри са хората там. Колко хора в днешни дни биха ти пратили нещо без пари. Колко хора без да те познават биха ти купили и пратили цвете без да те познават. И всичко това заради цветята. Заради нашата любов към тях. Любов, която ни прави по-добри. Няма как да си с лош характер и да гледаш цветя.

Да гледаш цветя означава да получаваш безкористна любов, което е трудно днес. 

А сега накъде?!

Чувстваш ли се често като в постоянен водовъртеж? Ежедневието те увлича и дните минават по-бързо от миг?!
На мен все по-често :) Инерцията ме е завладяла, но искам да й сложа прът в колелата! Знам, че зависи от мен. Само и единствено от мен.
В търсене на ново предизвикателство.
Оглеждайки ситуацията от всеки ъгъл.
А каква може да е тя?! В един средностатистически БГ град - с безработица, безхаберие, липса на възможности за развитие... Затова промяната е наложителна. Тук и сега!!! Ако може - още утре.
Е, налага се да изчакам малко :) Все още търся най-доброто предложение за мен. Все повече се замислям за фрийленс ангажираност. Знам, че е трудно. Знам, че нахлувам в територия с голяма конкуренция. Конкуренция, не толкова с БГ фрийленсъри, а с пакистанци, индийци и т.н. Хора, които имат възможност да вършат работа за без пари.
Не, не искам за себе си това. Искам и знам, че мога да предложа качествена и изпълнена в срок работа. Само трябва да съм търпелива. Само още малко.
Началото е положено. Ще стане - стъпка по стъпка.
Надявам се скоро да имам повече предложения :)
Е, ще споделя...