НОВО или ВТОРА УПОТРЕБА

img src: www.shutterstock.com

Като всяка жена и аз съм суетна J Искам да изглеждам перфектно и в крак с последните модни тенденции. Това, разбира се, е свързано с финансови средства. Много често се налага да разполагаме с много финанси, за да постигнем това.

И тук стигаме  до въпроса как да ограничим разхищението в тези дни на криза? Как да сме модерни и да  не харчим много средства. Като намалим покупките?! Като избираме по-евтини стоки, които не са маркови?! Да, но нали често евтиното излиза по-скъпо.

Така че може да си купим маркова стока, но по-рядко.

Другият вариант, който се дискутира напоследък, е закупуването на стоки втора употреба. Не, не си мислете, че става дума за парцали. Разхождайки се по тези магазини може да откриете невероятни неща. Стоки, които дори са с етикетите.

Най-най-добрият вариант е да имате добра позната, която е собственик на такъв магазин или поне работи в него. Така ще бъдете осведомени винаги, когато се получава нова стока. Ще имате право на избор. Ще Ви запазват най-хубавите и красиви дрехи. Макар че вече не става дума само за дрехи. Може да си намерите и стоки за бита, домакински прибори, уреди и т.н. Просто трябва да  сте на точното място в точното време.

Ще имате нещо, което ще е уникално, ще е на по-високо качество от предлаганите тук по магазините и ще е на по-ниска цена. Недостатък е факта, че някой го е ползвал преди Вас. В повечето случаи. Но някои от артикулите са толкова добре запазени, че не си личи дали са ползвани или не, обличани или не.

img src: www.shutterstock.com

За тези, които нямат афинитет към стоките втора употреба остава разходката по магазините и оставянето на “една бала” пари в тях. И аз обичам да обикалям по магазините. Типично по женски J Но аз вече само гледам. Поради един прост факт - при мен се наблюдава явлението “професионална деформация”. Аз знам къде по дрехата да гледам и мога да видя скритите дефекти. Така че за мен вече не е рентабилно да плащам много за по-ниско качество.

Всеки преценява какво и откъде ще си купи. Просто трябва “малко” време за една женска обиколка по магазините. Така че грабвайте дружките и на разходка по магазините. Пък няма да казваме, ако си купим нещо втора употреба J

ПРОФЕСИЯ: МАЙКА

img src: elliacommunications.com

Толкова е прекрасно чувството да станеш родител :) Да гушнеш едно малко вързопче, да усетиш мириса на чистата бебешка кожа, да докосваш малките пръстчета, да целуваш крехките ръчички... Неземно е. Препоръчвам с две ръце да се опита.

Но не трябва и да се прекалява. Да не забравяме, че и родителите са хора и имат нужда от време за себе си.

Майките често отдадени на децата, забравяме този общоизвестен факт. А е важно! Важно е да се отдалечим поне за малко, да поемем глътка свеж въздух, да се огледаме. Да се отърсим от ежеминутните грижи за нашите наследници и да изпием чаша кафе без наоколо да има ревящи бебета.

Колко познато ми звучи. Бях отдадена майка. И все още съм. Ще направя всичко за децата си. Предполагам, всяка майка ще каже същото J

Но сега отделям и време за себе си. Трябва да си заредя батериите, за да мога да съм пълноценна за децата си. Трябва и те да си починат от мен. Искам да сваля стреса от плещите си и да не го прехвърлям върху тях.

img src: dreamstime.com

Позната ли ви е другата страна на медала – професия: майка на децата си?! Другата крайност. Когато не можеш да дишаш без малките хлапета, когато постоянно, ежесекундно трябва да знаеш къде са, какво правят, какво мислят. Когато в желанието да се представиш като супер майка, задушаваш развитието на малчуганите.  Когато искаш постоянно да стоят до “полата ти”, да те следват безропотно и безгласно, да искат разрешение за всяка мисъл и постъпка. Когато се оплиташ като плевел около тях и не им даваш да дишат. Страшно е. Но има такива майки. Които не приемат, че децата растат и малко по малко се откъсват от нас. Мъчно е. И на мен ми е мъчно, че понякога не искат да се гушват в мен, не искат да ме целуват... Но е нормално. Хлапетата порастват – малко по малко заприличват на нас, възрастните, и започват да крият мислите и  чувствата си.

Обичам децата си. Искам да ги гледам как растат. Знам, че един ден ще отлетят от семейното гнездо. Неминуемо е!

Но аз искам да им дам крила. Няма да ги спирам. Аз ще бъда зад тях. Подкрепа и опора.