четвъртък, 6 септември 2012 г.

ПРОФЕСИЯ: МАЙКА




img src: elliacommunications.com
Толкова е прекрасно чувството да станеш родител :) Да гушнеш едно малко вързопче, да усетиш мириса на чистата бебешка кожа, да докосваш малките пръстчета, да целуваш крехките ръчички... Неземно е. Препоръчвам с две ръце да се опита.

Но не трябва и да се прекалява. Да не забравяме, че и родителите са хора и имат нужда от време за себе си.
Майките често отдадени на децата, забравяме този общоизвестен факт. А е важно! Важно е да се отдалечим поне за малко, да поемем глътка свеж въздух, да се огледаме. Да се отърсим от ежеминутните грижи за нашите наследници и да изпием чаша кафе без наоколо да има ревящи бебета.
Колко познато ми звучи. Бях отдадена майка. И все още съм. Ще направя всичко за децата си. Предполагам, всяка майка ще каже същото J
Но сега отделям и време за себе си. Трябва да си заредя батериите, за да мога да съм пълноценна за децата си. Трябва и те да си починат от мен. Искам да сваля стреса от плещите си и да не го прехвърлям върху тях.
img src: dreamstime.com
Позната ли ви е другата страна на медала – професия: майка на децата си?! Другата крайност. Когато не можеш да дишаш без малките хлапета, когато постоянно, ежесекундно трябва да знаеш къде са, какво правят, какво мислят. Когато в желанието да се представиш като супер майка, задушаваш развитието на малчуганите.  Когато искаш постоянно да стоят до “полата ти”, да те следват безропотно и безгласно, да искат разрешение за всяка мисъл и постъпка. Когато се оплиташ като плевел около тях и не им даваш да дишат. Страшно е. Но има такива майки. Които не приемат, че децата растат и малко по малко се откъсват от нас. Мъчно е. И на мен ми е мъчно, че понякога не искат да се гушват в мен, не искат да ме целуват... Но е нормално. Хлапетата порастват – малко по малко заприличват на нас, възрастните, и започват да крият мислите и  чувствата си.
Обичам децата си. Искам да ги гледам как растат. Знам, че един ден ще отлетят от семейното гнездо. Неминуемо е!
Но аз искам да им дам крила. Няма да ги спирам. Аз ще бъда зад тях. Подкрепа и опора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар