Часът наближава 12. Децата спят, мъжът и той. Вече е моето време, времето на мама за себе си.
Тогава, когато съня бяга и прави място на релакса, когато си почиваш търсейки нещо в нета или гледайки телевизия, когато имаш време и за хубава книга.
Ден 1-ви на този блог съвпадна с 1-вия ден на месеца. Нов месец - ново начало. Началото на този блог, който от доста време бе замислен като ново и интересно начинание. Да споделя мислите и чувствата си, усещанията си за света, усмивките си, тъгата си, щастието и мъката. Все обикновени човешки чувства, за които може би забавихме напоследък. На преден план излезе завистта. Толкова дълбоко вкоренена в човека, че направо ме е страх понякога.
Но стига толкова черни мисли.
Време е да се усмихнем. На какво? ще попитате вие. Вин.аги има на какво. Само трябва да го видите. На първия слънчев лъч, нахлул през прозореца Ви рано сутринта, на цевтята в градината Ви, на усмивките на децата Ви и на още толкова много прости и обикновени неща. Дори и на себе си. Застанете пред огледалото. Хайде:)) Застанете пред огледалото и се усмихнете. Точно така. Току-що слънцето Ви погали. Усмихнете се още веднъж. Слънцето вече изгря и засвети и над Вас. Утре пробвайте пак, за да грее слънцето отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар