вторник, 2 октомври 2012 г.

ТЕЖКИ ТАЙНИ

img src: www.shutterstock.com


Има тайни и тайни. Едните можеш да разкажеш след време, но за другите  нямаш това право. Чувстваш се длъжен да ги къташ в душата си. Те натежават като окови и единствения изход, за да се спасиш, е да бягаш. Бързо. Само така имаш шанс да продължиш напред.

Спомняш ли си онези дни преди години? Когато можех да говоря с теб. Когато не се криеше зад стените, обгърнали душата ти. Когато беше открита и спокойна. Когато не знаеше толкова много тайни. 
Преди говорихме. Общувахме. Много. Имахме толкова много общи теми. Работният ден минаваше бързо и неусетно... Споделяхме много, съветвахме се една друга, скачахме от тема в тема, но това ни забавляваше J Беше удоволствие да се работи с теб.

И тогава аз излязох по майчинство. Беше ми мъчно да се разделим. Толкова бях свикнала с теб. Заредиха се заместничка след заместничка – да поемат работата и да не те оставят сама в офиса. Хубави момичета, сериозни и отговорни, беше ти добре и с тях.

За съжаление едно лято остана сама. Наложи се. Кризата удари и нас. Нямаше много работа и не беше нужно аз да съм на линия.
Това те промени, нали?!

img src: www.etsy.com
Върнах се отново. Но вече не беше същото. Ти вече беше с променено положение и позиция. Това ти даде достъп до много тайни. Тайни, които прекършиха общителността ти. Тайните, научени без да искаш, те тормозеха. Товареха те. Вече беше превила рамене под тежестта им. Не ги искаше, но не можеше да избягаш от тях. Беше станала по необходимост душеприказчик на неподходящ човек. Бяха ти споделени много истини, които по-добре да не беше научавала. Бяха ти разкрити много мисли и действия, които показваха лошотията на хората. Беше се обградила с толкова много стени. Говореше само за чрезвичайните неща. Не общувахме както едно време. Беше станала пестелива на думи. Денят минаваше вече толкова бавно. От  8 до 5 часовете се нижеха по-бавно и от пътнически влак.

Сега успя да избягаш от тези окови. Тотално промени нещата. Отскубна се от нежелания товар. Сега ще бъде различно.

Пак сме разделени. Ти се спаси. Остава да сторя същото и аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар