Шанс

 

img src: http://favimages.com

Малшанс ли е? Или просто липса на късмет? Или право на избор?

Защо не получаваме това, което желаем? Веднага, на момента.

Търся шанс за изява. Не стоя на едно място.

Искам да постигна повече.

Искам ново предизвикателство.

Искам развитие.

Искам повече пари. Кой ли не иска, нали?! Не ме приемайте за алчна! Не, не съм! Искам толкова финанси, че да ми стигат за нормален живот в провинциален град. Добруването на децата е на първо място. Изпълнението на техните желания е необходимо.

Затова искам повече пари. Но не срещу мързел. Срещу работа. Знам, че мога.

Отказваме предложения в очакване на най-доброто. Но дали чакайки няма да пропуснем златния шанс. Дали няма да изпуснем птиченцето на късмета.

Не знаем предварително. След време ще се обърнем назад и ще въздъхнем. С въздишка на облекчение или на съжаление за взетото решение.

Пресен пример – След няколко интервюта за ново работно място, ме извикаха на среща и ми съобщиха финансовите условия, които ще ми бъдат предложени. Бе ми дадено време да помисля над чутото. Трябваше да претегля плюсовете и минусите. Трябваше да направя избор. Трябваше да взема решение.

След дълго обмисляне реших да не сменям местоработата си. Просто първоначално предложените пари не ме устройват. Не и когато идва зима. Когато сме на старта на учебната година. Когато без предупреждение спрях да получавам и едни допълнителни доходи.

img src: http://favimages.com

Получих шанс и прецених, че това не е златното яйце. Ще попитате дали няма да се променят финансите за в бъдеще. Ще бъдете прави. Сигурно ще се променят. Сигурно ще бъдат отгоре, но не с много.

Получих шанс. Отказах. Чаках резултат и от друго интервю. С по-добри финансови перспективи. Но решиха, че аз не съм подходяща. Не се обадиха. Не получих шанса, който би ме устройвал повече.

Сега съм в търсене на нови предизвикателства. Знам, че чудото ще се случи. Защото го търся. Защото не съм статична. Защото побутвам съдбата.

И тя ще ми се отблагодари. Ще ми даде шанса, който заслужавам.  

Ах, тези пари

Бясна съм!!!  Държи ме още от вчера. Здраво!!!
Предложиха ми нова възможност за развитие. А аз отказах. Заради парите.
Бях одобрена за ново работно място. Централно разположение на офиса, по-добро работно време, осигуровки изцяло на светло, модерна сграда, екип от ентусиазирани и работещи млади хора.
Неща, които сега ми липсват.
Сега съм в края на града, с необходимо време за пътуване, което удължава продължителността на работния ми ден. С колеги, които предпочитат да се оплюват вместо да работят, с не толкова модерна сграда. Това ме тормози най-много - отрицателната енергия, която е обхванала всички. Не се вижда светлината в тунела от толкова много мрак!
А аз отказах. Заради по-малкото пари. В настоящият момент не мога да си позволя да получавам по-малко - всяка стотинка ми е необходима. Предполагам, мнозина от вас ще ме разберат. Останалите не. Всеки гледа според според себе си и преценява кое е най-добро.
Да говоря и пиша за пари не желая. Ще дъвча многократно писани неща. Ще повторя нечии думи. Няма да прочетете нищо ново.
Направих избор. Надявам се да е правилен. Само бъдещето ще покаже дали е така. Не си мислете, че съм се оставила и аха, да ме погълне черната дупка. Не, не! Винаги трябва да има и още нещо. Имам и други неща предвид. Движа и други проекти. Имам една мечта, която искам да осъществя - http://donchevas.blogspot.com/2012/08/project-translations.html
Знам, че ще стане. Щом го искам толкова, значи ще успея. Стискайте ми палци.

Лято е

Лято е... Най-топлият период от годината.
Когато искаш почивка и нямаш огромно желание за работа.
Когато слагаш шарените дрехи в желанието да си цветен и слънчев.
Когато хормоните те нападат и мислиш за хубави емоции.
Когато слънцето препича и ти се причува шепота на морските вълни.
Когато искаш да избягаш от този унил град и да влееш малко живец в кръвта.
Когато....
Мога да изброя много Когато... Но само ще си говоря, пардон пиша, и ще пълня страницата ;)
Лятото е любимия ми сезон от годината, защото е слънчево, весело, шарено, топло. Денят е дълъг и не трябва да се затварям вкъщи. Хората стават по-усмихнати и добри.
Днес на фокус е лятото, отпуската, почивката.  Желанието да се махнеш от сивотата по най-бързия начин. Искам веднъж да мога цяло лято да бъда на морето. Да се припичам на плажа, да обикалям брега и вълните да заливат краката ми, да събирам миди и рапани.  Да не забравя и посещенията на заведенията - на бира и цаца, разбира се. А вечер, ах, вечер е прекрасно на брега. Луната, отразяваща се в морската повърхност. Тихият шепот на вълните. Прегръдката на любим човек. Докосването на все още топлия пясък. Стъпките по брега.

Ех, лято... Любимо, чакано лято. Толкова те чакам, а толкова бързо си тръгваш. Оставяш ми тъгата по топлите си ласки, спомените от горещите вечери, въздишките в нощта...
Нямам друг избор - пак ще те чакам. С нови надежди. За още по-прекрасни месеци.

Happy anniversary

Am I happy woman? This question bothers me today. Why today?

Because it is our 7-th anniversary. 7 years married. Uau. It was like twinkle.

And strike a balance. Beloved woman, with 2 boys and great husband.

I love them all. My children are my treasure. They are most important thing in the hall world.

My husband and I? Don’t think always is like in fairy tale. Sometimes I don’t wear my pink glasses. Sometimes there are disputes. Sometimes is always perfect.

But one thing likes me at most. This is sex for make it up. Have you tried? Still not?

I recommend it. You’ll never forget it.

About sex for make it up I’m gonna talk in my next post.

Now more important for me is the anniversary. I wish to love each other for years, to give the children all our love and to make them happy.

I just wanna to be alive to see my family grow.  And to become happier.  

Проект: Преводи / Project: Translations

Най-накрая успях. Вече имам сайт. Сайт, който да ме представя в професионално отношение пред света.
Ето го: http://donchevas.webs.com/
Отдавна исках да го създам, исках да се занимавам професионално с преводи, да работя нещо толкова интересно и динамично.
Исках да превърна времето в Интернет в пари.
Логично бе да стигна и до идеята за сайт - знам езици, значи мога да бъда полезна на околните с това.
Искам да работя, мога да работя, съвестна и отговорна съм. Отдавам се със страст на това, с което съм се захванала. За мен е важно да се получи отличен краен резултат.
Тръгвам с много хъс, ентусиазъм и решителност. Надявам се да вървя само напред и нагоре.

Ще бъда благодарна за коментарите Ви. Разгледайте сайта, споделете го и ми кажете какво Ви харесва и какво не в него.

PS: This is my new project: http://donchevas.webs.com/
I make translations from English and German into Bulgarian.
Please take a look over the site. Share it with your friends. Let me know what likes you. 
Best regards.

Олимп и България

• Снимка: Getty Images/Gulliver photo ©

Тази година не следя плътно Олимпиадата в Лондон. Опитвам се да съм в час главно с българското присъствие там. Дали с медал или без, важно е присъствието на нашите спортисти на този форум. Стигнали до това състезание с много упорит труд, лишения, контузии. Не всеки би нарушил личното си спокойствие и би се втурнал напред в постигането на успех. Успех, който не зависи само от опита и таланта. Зависещ от много странични фактори като например колко голяма е държавата ти и какви позиции имат представителите ни  в комисиите.

Част от спортистите на България стартираха участието си на тази Олимпиада възстановени след контузии, с недостатъчно време за подготовка.  Други бяха напълно подготвени, но прекалената амбиция им изигра лоша шега. Или просто съдиите предварително бяха решили на кога ще дадат медалите.

Няма смисъл да се вайкаме. Да определяме нашите спортисти за неуспели и да пишем против тях. Защо никой не се поставя на тяхно място?! Защо виждаме само и единствено факта, че не са донесли нужния медал?! Защо казваме:“Те толкова си могат“. Не е вярно. Щом са на Олимпиада, значи могат много повече. Доказвали са го преди, ще го доказват и след това. Не оценяваме страничните фактори. Фактори, които не ни позволяват да получим това, което заслужаваме.

Най-доброто, което можем да направим, е да се поклоним и да кажем едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички, състезавали се на този форум за българския флаг. Положили неимоверни усилия да донесат медали на България.  Всички заслужават аплодисменти. Да ги подкрепим, а не да ги оплюваме. Животът продължава. Пак ще има Олимпиада. Пак ще има състезания и медали. И следващият път резултата ще е в наша полза.  

П.П. Горе-изложеното е лично мнение на авторката и не обвързва никого с това. 

За човешката злоба и думите

Злобни сме, ама много сме злобни. Когато не стане както искаме, когато се налага да чакаме, когато някой ни изпревари... Възмути ме следната случка, в която бях неволен участник:
Преди ден посетих кабинета на педиатърката по повод една бележка. Обичайно пред кабинета имаше хора - болни или вече оздравяващи, с деца или пък без, но всички чакащи реда си. Необичайно сестрата липсваше - нормално, август е, жената има нужда от отпуска. Същото важи и за докторката ни :)
Лош късмет, че педиатърката бе сама. Пациентката вътре в кабинета се забави, което породи коментари по неин адрес:  "Ееее, уж влезе само за една бележка", "Нали беше само за малко, пък колко време се бави". След това минаха на коментари за младото поколение, колко било неучтиво, как нямали срам и колко било страшно сега - не като едно време да има уважение. Да, затова че нямаме уважение един към друг бяха прави. Да, понякога младите нямат срам, но сега живота ще те погълне ако изпиташ и капчица  срам.
Младото момиче най-накрая излезе от кабинета с думите: "Представете си, принтера се развали.."  Никой не й обърна внимание. Докторката също излезе за момент.
Вече бях решила поради липсата на време да попитам кога ще бъде удобно да отида пак. Е, попитах и ме поканиха в кабинета да ми напишат бележката. Пак попитах, за да не бавя хората кога да дойда, но докторката вече пишеше имената...

Е тук нервите на една от многото не издържаха.  Коментарите за невъзпитаното младо поколение се възобновиха на висок глас и много по-груби от преди. Това, че влизам само да попитам, не бе отчетено като факт. Излязох след минута и казах :"Нали казах, че няма да се бавя?!" И тази същата дама като започна:" Аз съм с малко дете. От час и половина чакам, все някой се прережда." Ами, госпожо, затова има запазване на час. Ако пък нямате час, някой от по-големите да Ви беше пуснал напред, а не само да гледат отстрани и да цъкат с език. Опитах културно да обясня, че и аз имам деца. Уви, не можах да си завърша фразата.
Нямаше смисъл да убеждавам мнозинството в правотата си и че просто исках да попитам кога да отида пак.
Нямаше смисъл, защото злобата беше избуяла в очите на хората и само оплюването на другите щеше да ги успокои.
Можем много да говорим зад гърба на хората. Все другите да са криви и грешни, а ние да сме прави.
Народът правилно го е казал: "Виждаме треската в очите на другите, а не виждаме гредата в нашите собствени."