Олимп и България

• Снимка: Getty Images/Gulliver photo ©

Тази година не следя плътно Олимпиадата в Лондон. Опитвам се да съм в час главно с българското присъствие там. Дали с медал или без, важно е присъствието на нашите спортисти на този форум. Стигнали до това състезание с много упорит труд, лишения, контузии. Не всеки би нарушил личното си спокойствие и би се втурнал напред в постигането на успех. Успех, който не зависи само от опита и таланта. Зависещ от много странични фактори като например колко голяма е държавата ти и какви позиции имат представителите ни  в комисиите.

Част от спортистите на България стартираха участието си на тази Олимпиада възстановени след контузии, с недостатъчно време за подготовка.  Други бяха напълно подготвени, но прекалената амбиция им изигра лоша шега. Или просто съдиите предварително бяха решили на кога ще дадат медалите.

Няма смисъл да се вайкаме. Да определяме нашите спортисти за неуспели и да пишем против тях. Защо никой не се поставя на тяхно място?! Защо виждаме само и единствено факта, че не са донесли нужния медал?! Защо казваме:“Те толкова си могат“. Не е вярно. Щом са на Олимпиада, значи могат много повече. Доказвали са го преди, ще го доказват и след това. Не оценяваме страничните фактори. Фактори, които не ни позволяват да получим това, което заслужаваме.

Най-доброто, което можем да направим, е да се поклоним и да кажем едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички, състезавали се на този форум за българския флаг. Положили неимоверни усилия да донесат медали на България.  Всички заслужават аплодисменти. Да ги подкрепим, а не да ги оплюваме. Животът продължава. Пак ще има Олимпиада. Пак ще има състезания и медали. И следващият път резултата ще е в наша полза.  

П.П. Горе-изложеното е лично мнение на авторката и не обвързва никого с това.