Мотивация - защо?

Всеки ден ми се налага да избирам - да или не, това да го направя или не. Кое е най-доброто за мен? На всеки му се налага да прави избор, дори и за да избере какъв шоколад да си купи например :)
От известно време търся нови предизвикателства. Нещо ново, нещо интересно, нещо различно. Искам бягство от ежедневието. Аз търся, но мен май не ме търсят. И ето тук идва момента с мотивацията. Най-вече само-мотивацията. Да не се отказваш от мечтите. Да имаш волята да ги преследваш.
Искам ново поле за изява - знам какво искам, полагам усилия да го постигна. НО... Нали знаете, че винаги има по едно НО. До момента в резултат на моите търсения все още не се е получил желания резултат. Малко по-малко започвам да се питам заслужава ли си? Трябва ли да продължавам да се мъча?! Защо не се откажа - нали ще е по-лесно?!
Да, знам, че си заслужава, защото ще има повече плюсове отколкото минуси. Знам, че няма място за отказване. Знам, че съм на прав път. Способна съм. Знам, че мога. Ще успея. Няма да се отказвам. Това си го повтарям като мантра всеки ден.

Трябва да се мотивирам, за да вървя напред и да се развивам. Не искам застой. Не желая цял живот да се пускам по инерция. Не желая да пропилявам дните си безцелно.
Ето за тази мотивация си мисля напоследък. Че няма по-силно от собственото съзнание, от собствените мисли.
Знам, че мога. Ще успея.

А вие как се мотивирате, за да продължите напред? 

Духът на цветята

Опитвал ли си да гледаш цветя? Усещал ли си присъствието им около теб?
Аз - да. Започнах отскоро да гледам цветя. Отначало исках да са само зелени, без да цъфтят - все пак с 2 малки деца рискувах да ми оскубят цветенцата на бърза ръка. Малко по-малко интереса ми се прехвърли и към цъфтящите представители на флората.
Обичам да ми е зелено вкъщи. От всички страни да ме гледат малки шарени цветове и да ме радват с невинността си. От време на време си говоря с тях, което ми действа разтоварващо. Да се откъсна поне за момент от злободневните теми и да намеря миг спокойствие.
Цветята ми помогнаха да намеря общ език с колежки, което ме изненада. Не очаквах сред тях да има такива, занимаващи се с отглеждане на цветя.
Регистрирах се в един форум и повярвайте ми, нямам думи да опиша колко добри са хората там. Колко хора в днешни дни биха ти пратили нещо без пари. Колко хора без да те познават биха ти купили и пратили цвете без да те познават. И всичко това заради цветята. Заради нашата любов към тях. Любов, която ни прави по-добри. Няма как да си с лош характер и да гледаш цветя.

Да гледаш цветя означава да получаваш безкористна любов, което е трудно днес. 

А сега накъде?!

Чувстваш ли се често като в постоянен водовъртеж? Ежедневието те увлича и дните минават по-бързо от миг?!
На мен все по-често :) Инерцията ме е завладяла, но искам да й сложа прът в колелата! Знам, че зависи от мен. Само и единствено от мен.
В търсене на ново предизвикателство.
Оглеждайки ситуацията от всеки ъгъл.
А каква може да е тя?! В един средностатистически БГ град - с безработица, безхаберие, липса на възможности за развитие... Затова промяната е наложителна. Тук и сега!!! Ако може - още утре.
Е, налага се да изчакам малко :) Все още търся най-доброто предложение за мен. Все повече се замислям за фрийленс ангажираност. Знам, че е трудно. Знам, че нахлувам в територия с голяма конкуренция. Конкуренция, не толкова с БГ фрийленсъри, а с пакистанци, индийци и т.н. Хора, които имат възможност да вършат работа за без пари.
Не, не искам за себе си това. Искам и знам, че мога да предложа качествена и изпълнена в срок работа. Само трябва да съм търпелива. Само още малко.
Началото е положено. Ще стане - стъпка по стъпка.
Надявам се скоро да имам повече предложения :)
Е, ще споделя...

Отдавна не съм писала. Толкова бързо минава времето - завърта те ежедневието и не усещаш миговете как отлитат.
Децата растат и си искат своето - обръщаш им внимание. После на ред е половинката - и на нея подобаващо внимание. И когато останеш насаме с мислите си, вече си толкова изморена... Емоции, стрес, повтарящо се ежедневие... Всеки ден реалността те смачква малко по малко! Това е БГ реалността. А дали навън ще е по-различна?! Едва ли. Но знае ли човек.
Утрешният ден ще е по-различен :) Казвам си го като мантра, тайно надявайки се да се случи.
И все пак утре е нов ден с нов късмет. За мен. И за вас :)

Най-накрая успешен БГ сериал

Сетихте ли се, за кой сериал говоря? Точно така - за "Стъклен дом".
В неделя в 8 вечерта съм закована пред телевизора в очакване на поредната порция БГ сериал.
Евала на сценаристите. Нистина гледам нещо, което наподобява холивудски филм. Има напрежение, неизказана любов, подлост, завист, изневяра. И всичко е много премерено, поднесено по изтънчен начин. Всеки епизод е наслада за очите и те увлича все повече и повече. Вече серия от по час и половина не ми стига. Искам още. И ако може да го изгледам целия сериал без прекъсване. Признавам, че избора на Калин Врачански за ролята на Камен е повече от успешен. Елена Петрова за пореден път демонстрира класа. Има много млади актьори, които получават своя шанс. Вярвам, че ще се представят на ниво. Поне до момента показват точно това.
Ще видим как ще се развият събитията по нататък. Дали Камен и Боряна ще се влюбят?! Май натам вървят нещата. Бъдещето ще покаже. Е, и сценарият естествено.

Понеделник вечер - нова седмица

Отново е понеделник, началото на седмицата. Макар за мен седмицата да не започва с понеделник. Просто следват ден след ден докато мине месеца и след него преминава и следващия.
Така е като си имаш бебе вкъщи и не ходиш на работа.
В понеделник вечер отново имам дилема - Биг Брадър или България търси талант. Да гледам скандали, леко порно и тотално изкрейзване или да се наслаждавам на изпълненията на мало и голямо. Доста по-често печелят талантите.
Искат да ме убедят, че това било нормалното българско семейство. Твърдо не съм съгласна с това. Нито моето семейство е такова, нито това на брат ми, нито моите родители са показвали такива взаимоотношения. Чудно, откъде го изровиха това - това не е представителна извадка за едно БГ фемили. Очаквах с огромен интерес старта на Биг Брадър. НО.... очакванията ми не се оправдаха. Видях хора, които изкараха най-лошото в отношенията с партньорите си, за да получат своите звездни мигове. Или това бе начин да решиш каква е твоята посока напред. Не знам. Знам само, че този сезон на Биг Брадър не е моето предаване!

Аламинут спечелиха

"Форт Боаяр" завърши тази вечер. Жалко - много ми харесваше тази игра, особено тази година в изцяло българския й вариант. Спечелиха "Аламинут". Страхотно. Те бяха моите фаворити още от самото начало. И тази вечер екипа на смешното предаване ме накара да се усмихвам и да не спирам да се смея. Както винаги смело напред към целта. Играта на Неве, Маца, Наката и Дачко отново беше на ниво. Преминаха през изпитанията като товарен влак, изгребаха повечето злато и закономерно се поздравиха с крайната победа.
Не отричам, че и отбора на Репортерите се представи достойно. Скока на Генка и начина, по който сграбчи кода, беше просто уникален. Толкова хъс и устрем не се срещат често. Леле, Генч, ако си харесаш някой мъж и го подгониш - тежко му. :))))
Признавам и победата на Боги над Наката в играта с тежестите, стремежа на Марина да се задържи на цилиндрите, катеренето по пилоните в първия двубой....
Но стига толкова разбор. Ако не сте гледали финала тази вечер сте изтървали страшно много. Най-вече изпитанието на Дачко - "Ходещата глава" и думите, с които той го приключи. Типично българско изразяване на чувствата.))))))))))))
Е, оставам с много добри впечатления от френската игра с български привкус за Сезон 2010. Вече ще чакаме предаванията догодина с още по-голямо желание.
P.S. Написаното по-горе е лично мое мнение и не цели да обиди екипите на Аламинут и Репортерите. Ако някой се чувства засегнат, то моля да бъда извинена.