НОВО или ВТОРА УПОТРЕБА

img src: www.shutterstock.com

Като всяка жена и аз съм суетна J Искам да изглеждам перфектно и в крак с последните модни тенденции. Това, разбира се, е свързано с финансови средства. Много често се налага да разполагаме с много финанси, за да постигнем това.

И тук стигаме  до въпроса как да ограничим разхищението в тези дни на криза? Как да сме модерни и да  не харчим много средства. Като намалим покупките?! Като избираме по-евтини стоки, които не са маркови?! Да, но нали често евтиното излиза по-скъпо.

Така че може да си купим маркова стока, но по-рядко.

Другият вариант, който се дискутира напоследък, е закупуването на стоки втора употреба. Не, не си мислете, че става дума за парцали. Разхождайки се по тези магазини може да откриете невероятни неща. Стоки, които дори са с етикетите.

Най-най-добрият вариант е да имате добра позната, която е собственик на такъв магазин или поне работи в него. Така ще бъдете осведомени винаги, когато се получава нова стока. Ще имате право на избор. Ще Ви запазват най-хубавите и красиви дрехи. Макар че вече не става дума само за дрехи. Може да си намерите и стоки за бита, домакински прибори, уреди и т.н. Просто трябва да  сте на точното място в точното време.

Ще имате нещо, което ще е уникално, ще е на по-високо качество от предлаганите тук по магазините и ще е на по-ниска цена. Недостатък е факта, че някой го е ползвал преди Вас. В повечето случаи. Но някои от артикулите са толкова добре запазени, че не си личи дали са ползвани или не, обличани или не.

img src: www.shutterstock.com

За тези, които нямат афинитет към стоките втора употреба остава разходката по магазините и оставянето на “една бала” пари в тях. И аз обичам да обикалям по магазините. Типично по женски J Но аз вече само гледам. Поради един прост факт - при мен се наблюдава явлението “професионална деформация”. Аз знам къде по дрехата да гледам и мога да видя скритите дефекти. Така че за мен вече не е рентабилно да плащам много за по-ниско качество.

Всеки преценява какво и откъде ще си купи. Просто трябва “малко” време за една женска обиколка по магазините. Така че грабвайте дружките и на разходка по магазините. Пък няма да казваме, ако си купим нещо втора употреба J

ПРОФЕСИЯ: МАЙКА

img src: elliacommunications.com

Толкова е прекрасно чувството да станеш родител :) Да гушнеш едно малко вързопче, да усетиш мириса на чистата бебешка кожа, да докосваш малките пръстчета, да целуваш крехките ръчички... Неземно е. Препоръчвам с две ръце да се опита.

Но не трябва и да се прекалява. Да не забравяме, че и родителите са хора и имат нужда от време за себе си.

Майките често отдадени на децата, забравяме този общоизвестен факт. А е важно! Важно е да се отдалечим поне за малко, да поемем глътка свеж въздух, да се огледаме. Да се отърсим от ежеминутните грижи за нашите наследници и да изпием чаша кафе без наоколо да има ревящи бебета.

Колко познато ми звучи. Бях отдадена майка. И все още съм. Ще направя всичко за децата си. Предполагам, всяка майка ще каже същото J

Но сега отделям и време за себе си. Трябва да си заредя батериите, за да мога да съм пълноценна за децата си. Трябва и те да си починат от мен. Искам да сваля стреса от плещите си и да не го прехвърлям върху тях.

img src: dreamstime.com

Позната ли ви е другата страна на медала – професия: майка на децата си?! Другата крайност. Когато не можеш да дишаш без малките хлапета, когато постоянно, ежесекундно трябва да знаеш къде са, какво правят, какво мислят. Когато в желанието да се представиш като супер майка, задушаваш развитието на малчуганите.  Когато искаш постоянно да стоят до “полата ти”, да те следват безропотно и безгласно, да искат разрешение за всяка мисъл и постъпка. Когато се оплиташ като плевел около тях и не им даваш да дишат. Страшно е. Но има такива майки. Които не приемат, че децата растат и малко по малко се откъсват от нас. Мъчно е. И на мен ми е мъчно, че понякога не искат да се гушват в мен, не искат да ме целуват... Но е нормално. Хлапетата порастват – малко по малко заприличват на нас, възрастните, и започват да крият мислите и  чувствата си.

Обичам децата си. Искам да ги гледам как растат. Знам, че един ден ще отлетят от семейното гнездо. Неминуемо е!

Но аз искам да им дам крила. Няма да ги спирам. Аз ще бъда зад тях. Подкрепа и опора.

Шанс

 

img src: http://favimages.com

Малшанс ли е? Или просто липса на късмет? Или право на избор?

Защо не получаваме това, което желаем? Веднага, на момента.

Търся шанс за изява. Не стоя на едно място.

Искам да постигна повече.

Искам ново предизвикателство.

Искам развитие.

Искам повече пари. Кой ли не иска, нали?! Не ме приемайте за алчна! Не, не съм! Искам толкова финанси, че да ми стигат за нормален живот в провинциален град. Добруването на децата е на първо място. Изпълнението на техните желания е необходимо.

Затова искам повече пари. Но не срещу мързел. Срещу работа. Знам, че мога.

Отказваме предложения в очакване на най-доброто. Но дали чакайки няма да пропуснем златния шанс. Дали няма да изпуснем птиченцето на късмета.

Не знаем предварително. След време ще се обърнем назад и ще въздъхнем. С въздишка на облекчение или на съжаление за взетото решение.

Пресен пример – След няколко интервюта за ново работно място, ме извикаха на среща и ми съобщиха финансовите условия, които ще ми бъдат предложени. Бе ми дадено време да помисля над чутото. Трябваше да претегля плюсовете и минусите. Трябваше да направя избор. Трябваше да взема решение.

След дълго обмисляне реших да не сменям местоработата си. Просто първоначално предложените пари не ме устройват. Не и когато идва зима. Когато сме на старта на учебната година. Когато без предупреждение спрях да получавам и едни допълнителни доходи.

img src: http://favimages.com

Получих шанс и прецених, че това не е златното яйце. Ще попитате дали няма да се променят финансите за в бъдеще. Ще бъдете прави. Сигурно ще се променят. Сигурно ще бъдат отгоре, но не с много.

Получих шанс. Отказах. Чаках резултат и от друго интервю. С по-добри финансови перспективи. Но решиха, че аз не съм подходяща. Не се обадиха. Не получих шанса, който би ме устройвал повече.

Сега съм в търсене на нови предизвикателства. Знам, че чудото ще се случи. Защото го търся. Защото не съм статична. Защото побутвам съдбата.

И тя ще ми се отблагодари. Ще ми даде шанса, който заслужавам.  

Ах, тези пари

Бясна съм!!!  Държи ме още от вчера. Здраво!!!
Предложиха ми нова възможност за развитие. А аз отказах. Заради парите.
Бях одобрена за ново работно място. Централно разположение на офиса, по-добро работно време, осигуровки изцяло на светло, модерна сграда, екип от ентусиазирани и работещи млади хора.
Неща, които сега ми липсват.
Сега съм в края на града, с необходимо време за пътуване, което удължава продължителността на работния ми ден. С колеги, които предпочитат да се оплюват вместо да работят, с не толкова модерна сграда. Това ме тормози най-много - отрицателната енергия, която е обхванала всички. Не се вижда светлината в тунела от толкова много мрак!
А аз отказах. Заради по-малкото пари. В настоящият момент не мога да си позволя да получавам по-малко - всяка стотинка ми е необходима. Предполагам, мнозина от вас ще ме разберат. Останалите не. Всеки гледа според според себе си и преценява кое е най-добро.
Да говоря и пиша за пари не желая. Ще дъвча многократно писани неща. Ще повторя нечии думи. Няма да прочетете нищо ново.
Направих избор. Надявам се да е правилен. Само бъдещето ще покаже дали е така. Не си мислете, че съм се оставила и аха, да ме погълне черната дупка. Не, не! Винаги трябва да има и още нещо. Имам и други неща предвид. Движа и други проекти. Имам една мечта, която искам да осъществя - http://donchevas.blogspot.com/2012/08/project-translations.html
Знам, че ще стане. Щом го искам толкова, значи ще успея. Стискайте ми палци.

Лято е

Лято е... Най-топлият период от годината.
Когато искаш почивка и нямаш огромно желание за работа.
Когато слагаш шарените дрехи в желанието да си цветен и слънчев.
Когато хормоните те нападат и мислиш за хубави емоции.
Когато слънцето препича и ти се причува шепота на морските вълни.
Когато искаш да избягаш от този унил град и да влееш малко живец в кръвта.
Когато....
Мога да изброя много Когато... Но само ще си говоря, пардон пиша, и ще пълня страницата ;)
Лятото е любимия ми сезон от годината, защото е слънчево, весело, шарено, топло. Денят е дълъг и не трябва да се затварям вкъщи. Хората стават по-усмихнати и добри.
Днес на фокус е лятото, отпуската, почивката.  Желанието да се махнеш от сивотата по най-бързия начин. Искам веднъж да мога цяло лято да бъда на морето. Да се припичам на плажа, да обикалям брега и вълните да заливат краката ми, да събирам миди и рапани.  Да не забравя и посещенията на заведенията - на бира и цаца, разбира се. А вечер, ах, вечер е прекрасно на брега. Луната, отразяваща се в морската повърхност. Тихият шепот на вълните. Прегръдката на любим човек. Докосването на все още топлия пясък. Стъпките по брега.

Ех, лято... Любимо, чакано лято. Толкова те чакам, а толкова бързо си тръгваш. Оставяш ми тъгата по топлите си ласки, спомените от горещите вечери, въздишките в нощта...
Нямам друг избор - пак ще те чакам. С нови надежди. За още по-прекрасни месеци.

Happy anniversary

Am I happy woman? This question bothers me today. Why today?

Because it is our 7-th anniversary. 7 years married. Uau. It was like twinkle.

And strike a balance. Beloved woman, with 2 boys and great husband.

I love them all. My children are my treasure. They are most important thing in the hall world.

My husband and I? Don’t think always is like in fairy tale. Sometimes I don’t wear my pink glasses. Sometimes there are disputes. Sometimes is always perfect.

But one thing likes me at most. This is sex for make it up. Have you tried? Still not?

I recommend it. You’ll never forget it.

About sex for make it up I’m gonna talk in my next post.

Now more important for me is the anniversary. I wish to love each other for years, to give the children all our love and to make them happy.

I just wanna to be alive to see my family grow.  And to become happier.  

Проект: Преводи / Project: Translations

Най-накрая успях. Вече имам сайт. Сайт, който да ме представя в професионално отношение пред света.
Ето го: http://donchevas.webs.com/
Отдавна исках да го създам, исках да се занимавам професионално с преводи, да работя нещо толкова интересно и динамично.
Исках да превърна времето в Интернет в пари.
Логично бе да стигна и до идеята за сайт - знам езици, значи мога да бъда полезна на околните с това.
Искам да работя, мога да работя, съвестна и отговорна съм. Отдавам се със страст на това, с което съм се захванала. За мен е важно да се получи отличен краен резултат.
Тръгвам с много хъс, ентусиазъм и решителност. Надявам се да вървя само напред и нагоре.

Ще бъда благодарна за коментарите Ви. Разгледайте сайта, споделете го и ми кажете какво Ви харесва и какво не в него.

PS: This is my new project: http://donchevas.webs.com/
I make translations from English and German into Bulgarian.
Please take a look over the site. Share it with your friends. Let me know what likes you. 
Best regards.